История на Кено

Според древнокитайска история, Ченг Лиунг от династия Хан е създал игра, много подобна на Кено около 200 г. пр. Хр., за да събере средства за войната, която се водела вече няколко години. Средствата намалявали и хората от града на Лиунг вече не желаели да дават от своите пари. Лиунг решава, че игра на късмета, много подобна на Кено ще е най-добрия начин да събере пари за своята армия.

И наистина, играта му докарва достатъчно, за да осигури армията си със всичко необходимо и градът бил спасен. В следващите години играта се разпространява из цял Китай и събира достатъчно пари, за да се издигне Великата китайска стена, която в момента е световноизвестна забележителност. Играта става известна като "Белият гълъб", защото именно гълъби се използвали за разпространяване на резултатите от игрите от по-големите към по-малките градове в страната.

Версията на Кено на Лиунг се различава леко от тази, която се играе днес. Вместо да се използват номера на билетите, всяко поле се отличавало с отделен знак, всички от които били взети от известната поема "Хилядата класически знака". Преди много години, поемата е била използвана, за да се учат децата на писане и четене. Кено започва, използвайки 120 китайски йероглифа, но преди играта да напусне Китай, тази цифра намалява до 90.

Историята на Кено в Северна Америка започва с китайските имигранти, които работят по изграждането на железниците. Като част от техните обичаи и индивидуалност, те донесли играта, за да се забавляват през свободното си време. По това време вече само 80 йероглифа се ползват в играта.

Въпреки, че е нелегално, Кено процъфтява сред имигрантите, особено около големите градове като Сан Франциско. Става известно като Китайска лотария. Английско говорящите американци също се интересуват от играта, но трудно различават китайските знаци, използвани в играта. Така някъде в началото на 20-ти век Кено операторите заменят китайските знаци с арабски числа, за да привлекат повече играчи.

Въпреки че Невада легализира повечето видове хазартни игри, лотарията все още е извън закона. А Кено определено било лотария. За да заобиколят това препятствие, операторите просто сменили името на „Race Horse Keno” като всеки номер се смятал за кон. Когато правителството на САЩ пък прокарва закон, слагащ данъци върху залозите на състезания с коне, името се променя още веднъж, този път на простото Кено (Keno).

През 1963-та година общия лимит за изплащане на Кено в Невада бил 25 000 долара. През 1979 той се променя на 50 000 долара. През 1898 година Комисията по хазарта на щата Невада отменя тази граница, като позволява на казината да го определят сами.