Произхода на играта Бакара датира от 15 век. Първоначално тя е изобретена във Франция или Италия. Трудно е да се определи точно, най-вече защото леки вариации се използват и в двете страни, всяка присвояваща си ги за себе си. Където и да е била изобретена, “baccara” (италиански) или “baccarat” (френски) се превежда и в двата случая като „нула” – така се нарича, защото десятките, валетата, дамите и поповете, които са по-голямата част от колодатата, са по нула точки.

Според мнозина играта първоначално е изобретена в Италия от играча Феликс Фалгиере през средните векове. Фалгиере базирал своята игра на стар етруски ритуал на деветте бога, които се молели на руса жена, застанали на върха на пръстите си, чакащи я да хвърли зарче с девет страни. Резултата от хвърлянето решавал нейната съдба. Ако хвърлела 8 или 9, тя ставала жрица; ако хвърлела 6 или 7 – биват й забранени всякакви религиозни дейности. Ако се падне което и да е число, по-малко от 6, тя трябвало да бъде принесена в жертва на морето. Хубавото е, че нещата са се променили оттогава...

Ранната версия на Фалгиери се е играла с колода от Таро карти и навлиза във Франция около 1490 година, където се играе предимно от френските благородници, докато не става казино игра, където се развива до познатите ни Европейска Бакара и „chemin de fer”, които се играят днес.

През цялата си история играта остава приятно забавление за клиенти с големи финансови възможности и съответващ им социален статус. Тя не изисква особена техника или знания и играчите оставят всичко на късмета...