Ситман и Пит от Бруклин, Ню Йорк разработват през 1891 година хазартна машина, която може да се счита за предшественик на модерните ротативки. Тя имала пет барабана, съдържащи общо 50 карти и била базирана на покера. Тази машина става много популярна и скоро няма бар в Ню Йорк, който да няма една или повече от тези машини до бара си. Играчите пускали монети от по пет цента и дърпали ръчката, която завъртала барабаните и картите, които съдържали, а играчът се надявал на силна покер ръка.
По това време не е имал директен механизъм за плащане на печалбите, така че двойка попове можели да ви спечелят безплатна бира, а Роял Флъш се изплащал в цигари или питиета – наградите зависели напълно от това какво се предлагало в самото заведение. За да се направят по-добри шансовете за собствениците, две карти обикновено отсъствали от тестето – десятка пики и вале купа, които намалявали шансовете за печалба на Роял Флъш наполовина. Освен това барабаните можело да се пренареждат, така че да намалят допълнително шансовете на играча.
Първият класически „еднорък бандит” е изобретен през 1887 година от Чарлс Фей във Сан Франциско, Калифорния, който изработва доста по-прост автоматичен механизъм. Поради големия брой възможни печалби в оригиналната игра, базирана на покера, то се оказва практически невъзможно да се накара машината да изплаща автоматично за всички възможни печеливши комбинации. Чарлс Фей изработва своята машина с три барабана, съдържащи общо 5 смивола. При така направеното устройство е много лесно да се определя кога комбинацията е печеливша и да се изплащат съответните печалби. Най-голяма печалба по това време била 50 цента.
Ротативката на Чарлс Фей има голям успех и стартира процъфтяваща индустрия със заведения, използващи тази машина. Дори след забраната за употреба на тази ротативка в собствения му щат, Фей не успявал да смогва на поръчките, които валяли отвсякъде.
По това време не е имал директен механизъм за плащане на печалбите, така че двойка попове можели да ви спечелят безплатна бира, а Роял Флъш се изплащал в цигари или питиета – наградите зависели напълно от това какво се предлагало в самото заведение. За да се направят по-добри шансовете за собствениците, две карти обикновено отсъствали от тестето – десятка пики и вале купа, които намалявали шансовете за печалба на Роял Флъш наполовина. Освен това барабаните можело да се пренареждат, така че да намалят допълнително шансовете на играча.
Първият класически „еднорък бандит” е изобретен през 1887 година от Чарлс Фей във Сан Франциско, Калифорния, който изработва доста по-прост автоматичен механизъм. Поради големия брой възможни печалби в оригиналната игра, базирана на покера, то се оказва практически невъзможно да се накара машината да изплаща автоматично за всички възможни печеливши комбинации. Чарлс Фей изработва своята машина с три барабана, съдържащи общо 5 смивола. При така направеното устройство е много лесно да се определя кога комбинацията е печеливша и да се изплащат съответните печалби. Най-голяма печалба по това време била 50 цента.
Ротативката на Чарлс Фей има голям успех и стартира процъфтяваща индустрия със заведения, използващи тази машина. Дори след забраната за употреба на тази ротативка в собствения му щат, Фей не успявал да смогва на поръчките, които валяли отвсякъде.
Коментари
Публикуване на коментар