хазартЖивотът е хазарт. Залагаш, печелиш, губиш. Не можеш да се откажеш – нямаш сили, силно си пристрастен, пък и кой би се отказал. Всяко събуждане ти носи обещания – за чудотворно възвърнало се здраве, за щастливо появили се пари, за неочаквано родила се любов. И дори и да си най-бедният, дори и да си най-богатият човек на тази земя, играеш. Винаги има за какво.

Любовта е хазарт

Една от историите в индийския епос Махабхарата е именно на „хазартна” тема. Принц Нал и принцеса Дамаянти се влюбили, без изобщо някога да са се виждали. Дамаянти толкова страдала, че помолила баща си да организира сгледа, на която да може да дойде и Нал. Но по пътя към дома й младежът срещнал четирима богове – Индра, Агни, Варуна и Яма, които го накарали да стане техен пратеник и да обяви на своята любима, че тя трябва да избере за съпруг един от тях. Дамаянти, разбира се, заявила, че ще остане вярна на любовта си към Нал, но в деня на сгледата пред нея се явили петима мъже, изглеждащи досущ като него. Дамаянти трябвало да рискува и да избере един от тях с надеждата, че точно той ще се окаже Нал. Но тя направила друго - призовала боговете да уважат любовта й и да приемат отново истинския си лик. Те така и сторили, а Нал и Дамаянти се оженили и като начало – заживели щастливо.

Но дали Дамаянти изиграла правилно картите си (в случая уникалната си хубост)? Съвсем не. Опиянена от любов, тя отказала да стане съпруга на някое от всесилните божества и избрала смъртния човек – лош избор, като се има предвид, че по-късно Нал проиграл на зарове цялото си царство и за малко да проиграе и самата Дамаянти. И въпреки че тяхната история накрая завършва добре, замислям се дали Дамаянти е единствената влюбена жена, която е объркала живота си, омагьосана от нечии красиви очи или сладки думи.

Индия, с традицията семействата да сгодяват децата си още от мига на тяхното раждане, е идеален пример за любовен хазарт. Там от хилядолетия младоженките вдигат покривалото си в деня на своята сватба, за да застанат лице в лице с един напълно непознат човек – може би красив, може би грозен, може би зъл, може би добър, може би почтен, а може би порочен. Оттук нататък той ще бъде повелител на живота им и те не могат да го отхвърлят, защото при подобна смелост ги чакат сурови наказания. Дали ще са щастливи с него, дали ще са нещастни, дали ще са глезени съпруги, дали ще са малтретирани – това е хазарт, в който заровете са хвърлени отдавна. Сякаш на другата страна на света са държавите, в които разводът е нещо нормално и хората ежедневно се срещат, разделят и търсят най-голямата любов и най-хармоничната връзка. Но това пак е хазарт – играе се с надеждата, че следващото число вече ще е печелившото, а следващият брак - успешният.

Пътуването е хазарт

Обикновено тръгваме на път с надеждата, че ще видим нещо ново, ще срещнем нови хора, ще си починем от лудницата, в която се е превърнал животът ни, и като цяло – ще си изкараме добре. Но старата приказка, че „едно мислила камилата, друго – камиларят”, е горчиво вярна за всеки случай, в който се опитваме да си съставим план за живота.

Преди време гледах един филм, в който различни хора споделяха как дълго планираната им мечтана почивка не само се е провалила, но дори се е превърнала в кошмар. Едни бяха заминали за някакъв райски остров, но бяха попаднали в истински туристически ад – отпадни води, изливащи се точно зад хотела им, сутеньори и продавачи на дрога във фоайето, дизентерия.

Други бяха решили да се венчаят на снежнобелия пясък на някакъв екзотичен плаж, но малко след романтичната церемония местна бунтовническа групировка нападнала селцето и те прекарали цялата нощ между куршумите на редовната войска и партизаните. Трети заминали на рафтинг в широко рекламирана живописна местност, но порой предизвикал вълна по реката и издавил почти всички от групата им.

Не разбирам онези, които продължават да ходят на екскурзии в Индонезия, въпреки зачестилите цунами, земетресенията и бомбените атентати в Бали. Несъмнено това е прелестно кътче, което трябва да се види, но трябва ли да е последното нещо, което ще видиш в живота си? „Вероятността да пострадаш – убеждават ме – е като да спечелиш на рулетка, залагайки на нулата.”

Да, ама като си говорим за хазарт, на мен ми се е случвало.

Здравето е хазарт

Имам една позната, която в момента е бременна, но пали цигара след цигара, а да не говорим, че и пие. Лекарите са я предупредили, че детето, което носи, е по-дребно от нормалното. Съпругът й си мълчи – някой й бил казал, че много по-вредно щяло да бъде, ако тя спре да пуши. Видиш ли, организмът й щял да се стресира. Жалко, че не й е казал как веществата, съдържащи се във всяка цигара, рязко забавят развитието на нейното още неродено дете - никотинът е наркотик, който възбужда нервната система на бебето, стеснява кръвоносните му съдове и намалява притока на кислород и хранителни вещества. За мен тези двама души играят един ужасяващ хазарт. Не смея да се замисля какво би станало, ако детето се роди с увреждания – какво ще се случи и с него, и с тях. Как ще го отглеждат? Ще чувстват ли вина, че са провалили един човешки живот?

Здравето е това, с което често играем най-опасната игра. Ако се чувстваме добре, струва ни се, че имаме от него в изобилие и можем да го харчим, както си поискаме. Заболи ни зъб – чакаме да отмине, кашлицата ни мъчи седмици наред – пием чай и казваме: „ще отшуми”. Жените, въпреки масираните напоследък кампании против рака на гърдата, редовно пропускат задължителните прегледи. После неочаквано някой открива подозрителна болка в тялото си. Играта е приключила.

Съдбата е хазарт

Не бих казала, че съм силно вярваща, но във всеки миг на безметежно щастие си спомням библейската история за праведния Йов. Той бил мъдър, благочестив и богат, подпомагал бедните, защитавал немощните и никога, ама никога, не забравял да принесе на Бога жертви с благодарност за това, което му е дал, и с молитви за милост в бъдеще. Но случило се така, че Бог се похвалил пред дявола със своя верен раб, а онзи му отвърнал: „Как да не Ти служи, когато си го надарил с всички блага? Но я му ги отнеми, та да видим, дали ще продължи да Ти служи.”

Бог приел облога и за кратко време Йов изгубил реколтата на нивите си, добитъка си и дори децата си - седем синове и три дъщери. Раздрал от мъка дрехите си, но пак не казал и думица в укор към Бога, а само изрекъл: „Гол се родих на земята, гол и ще се върна в нея. Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Му!” И мигом залогът се качил. Тогава Бог позволил на дявола да се докосне до плътта на Йов и тялото на страдалеца се покрило с язви от проказа. Но той пак не зароптал. Кротко седял в праха извън градските стени, докато жена му го убеждавала, че Бог не заслужава предаността му, а приятелите му настоявали, че явно бедите му са наказание за таен грях.

Разбира се, като всяка приказка историята на този праведен човек завършва добре – болестта го напуснала, забогатял отново и дори на стари години му се родили нови седем синове и три дъщери. А за нас остава поуката, че никой не знае в кой ден и в кой час някоя висша сила ще го разиграе на хазарт.

Наскоро ми разказаха следната история – приятел на мой познат се оженил за бразилка и я довел заедно с майка й да живее при него в България. Сватбата била прекрасна, а на следващия ден младоженецът се прибрал в дома си и заварил съпругата си и тъщата, облени в сълзи, коленичили пред импровизиран олтар на Дева Мария. Уплашен, че нещо лошо се е случило, приятелят на моя познат веднага се втурнал към тях, за да разбере какво става. „Нищо лошо няма, синко - успокоила го тъща му. – Дъщеря ми и аз благодаряхме на Девата, че ти си толкова добър съпруг”.

По общи наблюдения латиноамериканците са сред хората, които най-силно вярват в това, че висша сила определя съдбата им и че всяко добро дело ще бъде възнаградено, а всяко лошо - наказано. В почти всеки дом има олтар на Дева Мария или на други светци, пред който всекидневно се палят свещи, подреждат се свежи цветя и искрено се благодари за всичко хубаво, което се е случило през деня. Но аз бях шокирана, когато чух една от кандидатките в конкурса Мис Венецуела да казва: „Аз съм вярваща католичка. Вярвам в Роса Мистика и се моля на конкурса тя да ме обгърне с бяла светлина и всички да ме забележат.” Тя не молеше за здраве, за дълъг живот или за спасение от тежка житейска криза. Молеше Девата да й помогне в един хазартен конкурс на суетата, без който пак би живяла добре.

Всеки ден е хазарт

Има хора, чийто живот е постоянен хазарт. Гледаме по новините жестоки опустошения, домове, разрушени и разхвърляни из равнините като смачкани кибритени кутийки, и коментираме: „Тези хора луди ли са? Как могат да живеят на такова място”. Всяка година в САЩ торнадата вземат човешки жертви, но хората погребват близките си, построяват отново домовете си и отново започват да гледат метеорологичните прогнози – ще отмине ли този път бедствието, или пак ще се стовари върху тях.

Звучи неприятно, но и важните, и ежедневните неща в живота ти не зависят от теб. Ти можеш да кроиш планове, да обмисляш стратегии, да купуваш безценна информация, но крайният резултат зависи от късмета ти. Революции, преврати, ненормални шофьори, секс без предпазни средства, гигантски метеорити...

Замислял ли си се какви планове са имали онези, които загинаха при атентатите в Лондон и Мадрид? Някой някъде ги е очаквал, някои са били влюбени, други – разочаровани, трети са се борели с грижите и са се заричали „от днес” да променят живота си. Или онези от втората сграда на Световния търговски център в Ню Йорк, които на 11 септември са гледали през прозорците си пожара в съседната сграда, благодарели са на боговете си, че самолетът не е ударил тях, и вече са си представяли как ще разказват на приятелите си страховитото изживяване.

Животът е хазарт.

Вихра Василева,
Стандарт


Категория:

2 коментара за "Животът е хазарт!"

  1. Анонимен каза,

    e i

     

  2. Анонимен каза,

    fuck offfffffffffffffff, kazinoto e v top 3 na nai nemoralnite industrii i s tazi statiq samo go potvurjdavash, Vihra

     

Публикуване на коментар

Покер Училище

покер училище

Like It ;)








За контакти

> info@bgkazino.com